Отбелязваме 148 години от обесването на Васил Левски – Апостола на свободата

Днес се навършват 148 години от обесването на Васил Левски. И макар и до днес да има спорове дали датата е 18-ти или 19-ти февруари, официалното честване е на 19-ти февруари. Дяконът остава завинаги в българската история и памет като най-голямата фигура в освободителното движение. Неговият плам, вяра в народа и отказ от примирение са мерилото, което трябва да използваме и днес. Нека Апостола на свободата бъде пример за всички ни и днес и не забравяме думите му: „Дела трябват, а не думи!“.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.

Поклон пред паметта на Васил Левски поднесоха учителите и учениците на СУ „Н. Й. Вапцаров“, като се включиха в различни дейности. Учениците в начален курс работиха по проекти и работни листи, четоха произведения, рецитираха стихотворения, правиха презентации. С презентации се включиха и учениците от среден и горен курс. Беседи бяха проведени в часовете по история, български език и информационни технологии.